Какъв упадък...за един ден...утрото ме зарадва след дълга нощ...и трябваше да пусна щорите и да запазя единствения слънчев лъч, защото друг нямаше...причината явно e в мен...неспокосания ми начин на дишане вероятно дразни всяко живо същество(проверявам дали не са ми изникнали хриле това лято)...хм не, не са...бях спокоен когато признах, че съм абсолютен тъпак, но все пак оставих вратичка в егото си, че всичко се дължи на уникалния ми далтонизъм(не разпознавам други цветове освен - Синьо)...работата не вървеше и всичко се оплеска(естествено в Синьо)...обявих че напускам...обещах да си продам желанието за повече желязо в кръвта на първия купувач(евтино)...счетоводителката все така ме сваляше(въпреки притопленото ми напускане) ,а аз и пожелах - Приятен Път(Към Ада) хаха...намерих си пробитите любими маратонки и газих из локвите(безцелно)...любимия ми просяк липсваше(все пак някои хора се съобразяват, че плиска дъжд)...защо ли аз не?...а от стискане на зъби ме заболя зъб, ухо и в глътката ми пресъхнаха думи...
написах ги сега...защо ли?
Maybe...cause I don't like to get dirty
No comments:
Post a Comment