Потърсих в небето тъмнина,
хищен, за твоите пръсти
По очите ми като облаци гъсти.
Тъга по миглите засия.
Пуснах я навън,
а ти не идваше – Сън.

Повиках тихите вълни
 и кървава луна, в тях потопена.
 И нощта така студена,
 изпари искрите и.
 Дочух стъпки отвън,
 а ти не идваше – Сън.

 Снишиха се сенки над мен,
 зашептяха ми радост,
 потръпнах в тяхната сладост.
 Зад прозореца замъглен,
 клони протягаха се отвън,
 но ти не идваше – Сън.

 Простенаха релси.
 Потегли първият влак.
 Нямаше нощ в този мрак.
 А ти, къде си?
 Дъха ми отнесе, навън,
 но ти не дойде – Сън.

I wrote it when my love turned to a bloody moon flying away from 26July until today

the tear ~@~

"И няма кой да обясни сълзата!
Дори и да намериш много стихове,
узрели по небесните дървета…
Дори и да забравиш леснотата,
с която се минава по въжето…
И всички верни думи да отвориш,
за да извадиш бисера отвътре,
да стигнеш епицентъра на говора
на живите езици и на мъртвите…
Пак няма кой да обясни сълзата.
Светът си е загубил обясненията.
Цветът си е загубил аромата,
а смисълът – едничкото значение.
Но този, който жаждата си помни
и пази пътеводния и смисъл,
не гази с думи - тежки и огромни,
в черешовия извор на сълзите…"
Violeta Hristova 
~Sa(N)d day~today~