Blue Whisper

СИНЬОТО БЛЕДНЕЕ.
ПОТЪМНЯВАМ
ЗАТОВА, ЧЕ НЕ Е,
СИНЬОТО ДО МЕН.
ЗАКЛЮЧВАМ ГО ВЪВ КЛЕТКА
И СКОРО ЩЕ Е САМО СПОМЕН,
ЩЕ Е СЯНКА,ТИХА ГЛЕДКА
ОТ ПРОЗОРЕЦА НА ВЧЕРАШНИЯ ДЕН.
ЗАМЕЧТАВАМ… ПИЯ СИ КАФЕ,
ПРЪСТИТЕ ОБРЪЩАМ
КЪМ БЛИЗКИ ЦВЕТОВЕ,
СЪЩИТЕ, КОИТО
ОТБЛЪСКВАМ ПРОМЕНЕН,
ЗА ДА ОСТАНЕ СКРИТО,
СИНЬОТО ОТКЪСНАТО
ОТ МЕН.
ОТИВА СИ ПРЕКЪСНАТО
ПО НЯКАКВА ПРИЧИНА,
НЕРАЗБИРАЕМА ПРИЧИНА
СРЕД ШЕПТЯЩИТЕ СТЕНИ:
ДА ОСТАНЕ ОЩЕ ,МОЖЕ ЛИ?
НА КАФЕ ДА ПОГОВОРИМ.
СИНЬО МОЕ , ОСТАНИ...
НЕ МОЖЕМ НИЩО ДА ПОВТОРИМ.
АЗ ИСКАМ САМО СИНЬО МОЕ,
УСМИВКАТА ТИ ДА ИЗПЪЛВА СТАЯТА,
СМЕХА ТИ ПАК ДА МЕ ОБГРЪЩА.....
А МИСЛИТЕ МИ ,БОРЯТ СЕ С ПОКОЯ,
ВЪВ КОЙТО ЛИПСАТА МЕ ВРЪЩА,
ВЪВ КОЙТО…КРАЯТ Е,
С ОТПУСНАТИ РЪЦЕ.
ЗАЩО ДА ТРЪГВАШ ?
ОСТАНИ!
ЗА ТАЗИ НОЩ ПОНЕ…
НО СЯНКАТА ,НАКАЗВА МЕ
И ОТГОВАРЯ – НЕ!