Нощта
се поръси
на прах
върху миглите ми,
изсуши ме,
а ти си далеч...
Стените бели
се сковаха от студ,
полегнах
във влажен ковчег,
преди утрото,
а ти си далеч...
В устни стискам,
камъка подарен,
прошепвам на костите
да се взривят от плен,
а ти си далеч...
Когато пристигнеш,
в зората,
ще откриеш
камъка в мен
върху езика ми син.
Положи ме
на пода студен
и в единия слънчев лъч
ще бъда друг,
сега ,когато си тук.
Ще съм далеч...
No comments:
Post a Comment