хищен, за твоите пръсти
По очите ми като облаци гъсти.
Тъга по миглите засия.
Пуснах я навън,
а ти не идваше – Сън.
Повиках тихите вълни
и кървава луна, в тях потопена.
И нощта така студена,
изпари искрите и.
Дочух стъпки отвън,
а ти не идваше – Сън.
Снишиха се сенки над мен,
зашептяха ми радост,
потръпнах в тяхната сладост.
Зад прозореца замъглен,
клони протягаха се отвън,
но ти не идваше – Сън.
Простенаха релси.
Потегли първият влак.
Нямаше нощ в този мрак.
А ти, къде си?
Дъха ми отнесе, навън,
но ти не дойде – Сън.
I wrote it when my love turned to a bloody moon flying away from 26July until today
