~imaginary life~

~ Родиха се ~ две желания ~ едното живя кратко ~ другото поиска да го последва ~ не бе лесно да си поемe въздух ~ докато гледаше посечения си брат ~ посегна към кутията с плодове ~ но тя бе празна и само обгорели насекоми потръпваха на дъното и ~ когато вратата прогърмя ~ дъга запълзя по пода и огнено го погълна ~ стаята застана гола и горда ~ както всеки нов ден превзема нощта ~ но То се скри ~ ъгъла му остана тъмен и недокоснат ~~~~~~~~

~Fearless~

~стоя високо~усещам полъха на милиони въздушни реки~владея гравитацията~облаците се оглеждат в очите ми~от носа ми пониква минзухар~лилав~птиче го докосна с крилете си~опитах да го погаля~лекичко~едва едва~a вените ми бяха пресъхнали~кръвта ми~пясък~
гроба ми тесен~но аз не съм там~рея се~~~безстрашно безсмъртен след смъртта си~~~

~Keep on driving~

~ I want to drive to my Rock ~ sometimes soon ~ and to decide to jump or to stay ~

~simply the sun goes down~

...and it starts to rain ~ some of the drops was with strawberry taste ~ but now it rains more heavy ~ imbh ~

~power~WUMLMP~

~Am I evil~Am I already deserve to die~I feel so wake up when U R making U up~ But in d dark It's like heaven~

~Raindrops~

~I'm only listening the raindrops tonight~ Wishing Tsunami~~~~~~~~

~~~sky waves~~~

~докоснах ~~~~~~~~ ти ~~~ колко жалко ,че съм мъртъв ~ но е ОГЪН по пръстите ~:)~

~ If ~

~8~
~ако само знаеше ~ но ти знаеш ~~~~~~~ пръстите ми няма да заспят ~~~~~~

~7dayz~4hours~3words~1look~0seconds~

~щом изпълзях след четвъртия час...закачих сенките по стените...вдишах от събуждането на чайките...сякаш бе нов ден...но не бе...бе вчерашния...реших да го променя...бе още утро...можеше всичко да се случи този ден...не, същото като вчера...и то се случи...озовах се в цилиндрична червена стая, с наситен и натрапчив мирис на епокси...реката от бензин можеше да се влее всеки миг...но все пак се спуснах до глъбините на безгрижно окървавения цилиндър...опипах стените...кръгли и гладки...напоиха очите ми...изгубих ориентация...малки пръски смъртоносно усещане полепна по клепките ми...опитах да стоя на краката си...но не...потънах в багрилността на цилиндъра...измерих с пръсти пулса на живата карминена стая...300~400...и тогава първото желание от много години насам се поръси по лицето ми...потърсих стълба...сигурен бях че я има...търся стълба...какво вдъхновение...опипком...в тъмната кръв на кръглите стени...имаше я...стъпала...стъпала само за пръсти...към облаците...закатерих се...усетих вяра преди да видя гърлото на синевата...задишах...а тя струеше...към мен...подадох нос извън цилиндричния залез...отвъд бе бял...а над него...наситен азот...не...това не е Марс...Земята е...Село е...с много отличителни белези...такива които предстоят...и
забравих...и пак денят бе същия...до утре...когато ще си помисля ,че ще е различен...с усещането за ~~~~~~~~ ти...

~Your Waves~ OM

~откакто съм осъзнал какъв е Този Свят~ се стремя към самоубийство ~ не и днес ~
днес наистина се оказа Събота ~:)~ и искам да тичам ~~~~~~~~

11~3~5~who counts

~wishing bridges ~ building fortresses~

11~3~5

33~2~4~ a knee-cap as a key of eternity ~~~

11~3~5~2

2~3~1~no ness~a liitle stress~~~

11~3~5