Дори и да намериш много стихове,
узрели по небесните дървета…
Дори и да забравиш леснотата,
с която се минава по въжето…
И всички верни думи да отвориш,
за да извадиш бисера отвътре,
да стигнеш епицентъра на говора
на живите езици и на мъртвите…
Пак няма кой да обясни сълзата.
Светът си е загубил обясненията.
Цветът си е загубил аромата,
а смисълът – едничкото значение.
Но този, който жаждата си помни
и пази пътеводния и смисъл,
не гази с думи - тежки и огромни,
в черешовия извор на сълзите…"
Violeta Hristova
~Sa(N)d day~today~
