~ming~fing~bang~

               

~words~

                Спусках се по ескалатора и нямах търпение да изляза, навън, на въздух. Изкуственото цветно и безразборния шум под стоманеното небе на мол-а ме смачкваха. Затичах се по коридора. Мъртвите погледи на манекените от витрините се забиваха в петите ми, все по-бързо.  Все по-силно исках да избягам. “Само миг и ще дишам отново”- помислих си.

Спринтирах към изхода. Плъзгащите се врати не повярваха ,че мога да избягам. Не се отвориха, а аз не можех да спра. Размазах се върху стъклото. Болка и учудване по лицето ми почти ме спряха. Видях залеза през стъклото. Размахващите се клони над пешеходната пътека закрещяха и вратите ме пуснаха навън. Спасих се! Дишам! Чалгата е зад мен!

Така ли е ? Няма ли да ме срещне пак ? Трябва ли да бягам за да не ме докосва ?

И как да предугаждам къде е тя, за да не бъда аз там ?

Такива въпроси могат да родят в глава с цицина на челото. Само тогава ли се замислям, само когато чалгата ме ритне по носа?

Дните са толкова забързани и сякаш няма време. Няма време да спра на пешеходната пътека. Няма време да послушам птиците. Няма време да кажа – Здрасти!  Взимам със себе си само това, от което имам най-много нужда, или поне така си мисля. А какво взимам неусетно като петно от боя по ризата, като шума от улицата ,който не чувам, или поне така си мисля.

Чалгата е шум. Този ежедневен шум от глупостите ,които се случват. Тези глупости ,на които ставам свидетел и тези, които правя. И докато в глупостта все пак има някакъв чар то в невежеството на чалга-творенията няма. Рекламни пана , закачени по фасадите на смешни сгради ме приканват да вляза, да чуя чалга, да си купя ,да се облека в чалга!

Да ги търпя ли или да избягам, или да се опитам да ги променя. Мога ли?

Мога ли да ти кажа – Истината! Да си позволя ли да Ти кажа, колко зле изглеждаш в шутовската си усмивка сега!

 Истината за чалгата е , че е направена за да те прави чалга. Да бъдеш част от нея. Да те погълне ,както те поглъщаше “Слузта”  от едноименния филм на ужаси. Всъщност Ти и Аз , започнахме да се давим в нея точно ,когато гледахме този филм, на отвратително качество в сгорещена лятна стая преди да се зазори. И точно тази зора бе зората на чалгата. Изгрева на бедността на мислите. Веднага щом отхвърлихме истинските си желания и посегнахме към лесните, чалгата се настани наблизо. Да, тя просто е по близо от всичко.

Представи си сега, че най-великото нещо ,което можеш да постигнеш в живота си е да седнеш на един стол и да погледаш една картина. Красива, вълнуваща ,вдъхновена картина рисувана от художник ,който не познаваш. Да се вглъбиш и потънеш в цветовете. Да настръхнеш от вятъра ,да усетиш очите ,които са виждали, пръстите които са докосвали, желанието по върха на четката. И тази картина ти не можеш да я занесеш у дома. Няма начин да станеш, да я сгънеш на руло и да я прибереш в раницата си, защото е залепена за небето и колкото и да се повдигаш на пръсти няма да я достигнеш. Можеш само да се опиташ да се въздигнеш с нея ,можеш да успееш. И когато се усетиш част от нещо истински красиво, бил си близо до изкуството!

А иначе си близо до ежедневието, нали ! Неизбежно е и е безутешно, но само ако не познаваш поне една  частица изкуство. Тогава анти-то на чалгата не може да те направи част от себе си.

Не може да те грабне на промоция!  Хм , но бъди сигурен ,че ако не може да те купи евтино ще наддава за теб, защото чалгата иска всички. Всички в едно размахващо се цяло. Чалгата иска индивидуалността ти. Това е анти-то на чалгата, тя те прави част от масата. Тълпата ,която лесно се направлява. Тълпата ,която купува и гласува.

Улицата ,по която вървях всяка сутрин. Наблюдавах я.  

С бира и чалга пред клек-шопа на ъгъла се събужда тя. Да, там е тълпата. Мъж подпира коляно, сгърбва се и дръпва подадената му студена бутилка, която изгълтва на един дъх. И докато му липсва дъх забравя всичко ,което го гнети. Така правят и всички останали на опашката. Те вече са там ,където не са, а точно там е чалгата. Предлага им анти-то на тяхната собствена личност. “Обезличи се” – пише на всяка бутилка бира рано сутрин , с невидими червени букви разбира се.

Една сутрин някой изпусна бутилката. Счупи се. Изпръска всички наоколо и мен също. Върнах се у дома за да се преобличам. Не исках да събирам мухите цял ден. Не исках да минавам повече оттам. Не минавам повече оттам. Избрах си друга уличка. Не е асфалтирана, паважа е крив и често се спъвам. Дърветата са ниски и листата брулят лицето ми, но минавам по нея. Чалгата не е там!

Чалгата е лесна. Лесно е да кажеш – Не, на това ,което не можеш да достигнеш, без дори да си се опитал. Чалгата е анти-то вътре в теб, което спи , докато мислиш. Събужда се от безпомощността на дните. Угнетената тълпа е лесна за поглъщане, затова чалгата иска да ни държи в едно множество – неразличимо и еднакво, лесно за манипулиране. Затова е и анти-изкуство. Чалгата принизява и мрази изкуството.

Истинското изкуство ,ако можеш да го достигнеш прави точно обратното. Кара те да се чустваш значим и те обединява  с идеали  ,към които да се стремиш. Прави го с обич и добрина и ти дава свободата да търсиш своя личен път.  И не е лесно, защото истинският път е трудният.

~B~C~P~F~U~A~