I'm still looking...(at these blue buildings)

Цветята по стъклото ми,
в струйки се превърнаха,
от дъха ми и от скоростта...
Забързани, неотклоними
света ми обгърнаха
с усещане за пролетта...

А мъглата ме погледна
от спомена, за капките мъгла
по лицето ти... като тъга.
Минавах, покрай тихи огради
и дъжда заваля
над перфектните сини сгради...

hier....oder anderswo

secret code(the same code)....U lose

Now write it down slowly...(and read it out fast)

Eдна дума бе достатъчна: - Алуминий!!! (отдолу нагоре)
Химия или прозорец?...къде блях в седми клас...не познавам добре химичните елементи...но ме бива във въображението(или просто съм глух)...luminous дочух и просветля...ненужно...I've been counting on the wrong things~~~

Ха, то станало 2010...днес намръзването апокалиптично се превърна в преброяване...на изоставащите желания...с няколко обиколки...притеснението в стъпките на хората отговаря на надвисналата опасност...която е високо и бди над увереността...че изобщо живееш...въображаемите силуети бликат в кристали по фасадите...някой трябва да взриви този град...защо не аз...приемам че идеята е добра,но изисква усилия, подготовка, дълговременно черномислене...а го нямам...не и непрекъснато...един малък факт, че има хора ,които пият газ...ме учудва, а химията неизбежно сe настанява в микроскопичната идилия на клетките...и какво да направя...тичам си...броя коли...като по чудо не ме сгазват...може би защото сънувам риби...големи риби, които всъщност са сплескани пингвинчета...и когато се опиташ да им предадеш обем се оказва ,че си в пощенска кутия...а около теб конска тор...но е топло...стремежа за топлина тази зима е неистов...и все пак много съм амбициран да измисля начин да се самоизпратя в пакет до някъде...до мястото - Спонтанно Желание...лошото е ,че подозирам, че пакета задължително трябва да е - До Поискване~~~

it doesn’t matter where i go... ‘cause i just can’t sleep

everything
is closing in
won’t this emptiness
it’s surrounding me
with everything i feel i just know
is changing me

yeah, and i feel surrounded
it doesn’t matter where i go
cause i just can’t sleep
without you here

i just wanted you to know
that you leave me weak
and i feel frail
im surrounded

memories
are finding me
all of these rusted chains are pulling me down
feels like it’s killing me
and i feel surrounded

it doesn’t matter where i go
cause i just can’t sleep
without you here

i just wanted you to know
that you leave me weak
and i feel frail
im surrounded

you know i feel surrounded

im calling my feelings again
they’re hanging out inside my head
it’s in there breathing out exhaust
the walls are closing in again

it doesn’t matter where i go
cause i just can’t sleep
without you here

i just wanted you to know
that you leave me weak
and i feel frail

it doesn’t matter where i go
‘cause i just can’t sleep
without you here
(it’s killing me)

i just wanted you to know
that you leave me weak
and i feel frail
I’m surrounded

It helps me breathe....When I come down

Let me fall...into the Blue

...and will we ever...

Нощта е будна птица,
нещастна от студените вълни,
от бриза неспокоен слиза,
по ниско от бодливите мъгли.
Поема тихо към брега.

И там, където аз съм кея,
и камък съм- бетон студен,
ще пристигне като морска фея
за да посрещнем следващия ден,
тя без мен и аз без нея…