Цветята по стъклото ми,
в струйки се превърнаха,
от дъха ми и от скоростта...
Забързани, неотклоними
света ми обгърнаха
с усещане за пролетта...
А мъглата ме погледна
от спомена, за капките мъгла
по лицето ти... като тъга.
Минавах, покрай тихи огради
и дъжда заваля
над перфектните сини сгради...
No comments:
Post a Comment