Нощта е будна птица,
нещастна от студените вълни,
от бриза неспокоен слиза,
по ниско от бодливите мъгли.
Поема тихо към брега.
И там, където аз съм кея,
и камък съм- бетон студен,
ще пристигне като морска фея
за да посрещнем следващия ден,
тя без мен и аз без нея…
No comments:
Post a Comment