Днес взех последните парчета счупена тухла...огледах ги, погалих ги и им намерих мястото в моя свят...те бяха от един мост...мост към небето...невъзможен мост...мост към никъде...някога ми каза, че моста който съм построил е красив и вълшебен...но това бе само въображение...моето въображение...с остатъците направих цветен измислен свят и синева...чувствам се наивник вътре, но излизайки от него виждам колко е по-красив от реалния...може би всеки трябва да има синьо небе вътре в себе си...аз го имам вече...това небе си е мое...има усещания, мечти, желания и борби в които винаги доброто побеждава...откривам го днес
THIS SKY IS MINE
No comments:
Post a Comment