~the crack~

С вятъра днес бях като преди,
по стълбите ,по светло ,
без дъх почти, по тях се изкачих
до него - ограденото дърво...
Няма вече, друго име то.
Около него- каменна стена
и сгушени до нея са листата
от всичките дървета на земята...
Смутих ги,разлетяха се те,
откриха я -пукнатината...
Вмъкнах пръсти в нея,
бе студена и нищо намерих там...
Поседях ,послушах кея,
а вихъра отново подреди листата,
прихлупи празнината.
Издишах на вълни тъгата
по нещото, отнесено в безкрая...
Докоснах камъка - било е тук,
на тъмно, във пукнатината.
Усетих - винаги ще зная
за стената повече от всеки друг...
За мъничко, било е нещото открито
и неразбрано отлетяло то,
както всяко неразбрано нещо,
на място, по горещо...
Оставих ограденото дърво,
затрупано с листата да заспи...
Ще дойда пак и в следващия ден,
без дъх почти,по светло,
когато вятъра е с мен,
но никога по мрак,
както преди~~~