~бе тъмно по ъглите на разбуждащата се стая...опипах сенките~лекичко за да не изчезнат~...и излязох...~поглъщах бързо сменящите се линии със скоростта на плъзналия изгрев зад гърба ми...но светлината му ме настигна~спрях~вдишах от планината...тук няма ъгли...~тихо е в нея~
No comments:
Post a Comment