~щом изпълзях след четвъртия час...закачих сенките по стените...вдишах от събуждането на чайките...сякаш бе нов ден...но не бе...бе вчерашния...реших да го променя...бе още утро...можеше всичко да се случи този ден...не, същото като вчера...и то се случи...озовах се в цилиндрична червена стая, с наситен и натрапчив мирис на епокси...реката от бензин можеше да се влее всеки миг...но все пак се спуснах до глъбините на безгрижно окървавения цилиндър...опипах стените...кръгли и гладки...напоиха очите ми...изгубих ориентация...малки пръски смъртоносно усещане полепна по клепките ми...опитах да стоя на краката си...но не...потънах в багрилността на цилиндъра...измерих с пръсти пулса на живата карминена стая...300~400...и тогава първото желание от много години насам се поръси по лицето ми...потърсих стълба...сигурен бях че я има...търся стълба...какво вдъхновение...опипком...в тъмната кръв на кръглите стени...имаше я...стъпала...стъпала само за пръсти...към облаците...закатерих се...усетих вяра преди да видя гърлото на синевата...задишах...а тя струеше...към мен...подадох нос извън цилиндричния залез...отвъд бе бял...а над него...наситен азот...не...това не е Марс...Земята е...Село е...с много отличителни белези...такива които предстоят...и
забравих...и пак денят бе същия...до утре...когато ще си помисля ,че ще е различен...с усещането за ~~~~~~~~ ти...
No comments:
Post a Comment