Xmas~2010~Who's Going Down~MM

~in d sand~

~empty souls~

~Just ~Counting Blue Cars

EIGHT~HAIR~FINGERS...(Well who do you fooling?)

5810129~<~NH~I'm fine...except my fingers~

I'm still looking...(at these blue buildings)

Цветята по стъклото ми,
в струйки се превърнаха,
от дъха ми и от скоростта...
Забързани, неотклоними
света ми обгърнаха
с усещане за пролетта...

А мъглата ме погледна
от спомена, за капките мъгла
по лицето ти... като тъга.
Минавах, покрай тихи огради
и дъжда заваля
над перфектните сини сгради...

hier....oder anderswo

secret code(the same code)....U lose

Now write it down slowly...(and read it out fast)

Eдна дума бе достатъчна: - Алуминий!!! (отдолу нагоре)
Химия или прозорец?...къде блях в седми клас...не познавам добре химичните елементи...но ме бива във въображението(или просто съм глух)...luminous дочух и просветля...ненужно...I've been counting on the wrong things~~~

Ха, то станало 2010...днес намръзването апокалиптично се превърна в преброяване...на изоставащите желания...с няколко обиколки...притеснението в стъпките на хората отговаря на надвисналата опасност...която е високо и бди над увереността...че изобщо живееш...въображаемите силуети бликат в кристали по фасадите...някой трябва да взриви този град...защо не аз...приемам че идеята е добра,но изисква усилия, подготовка, дълговременно черномислене...а го нямам...не и непрекъснато...един малък факт, че има хора ,които пият газ...ме учудва, а химията неизбежно сe настанява в микроскопичната идилия на клетките...и какво да направя...тичам си...броя коли...като по чудо не ме сгазват...може би защото сънувам риби...големи риби, които всъщност са сплескани пингвинчета...и когато се опиташ да им предадеш обем се оказва ,че си в пощенска кутия...а около теб конска тор...но е топло...стремежа за топлина тази зима е неистов...и все пак много съм амбициран да измисля начин да се самоизпратя в пакет до някъде...до мястото - Спонтанно Желание...лошото е ,че подозирам, че пакета задължително трябва да е - До Поискване~~~