~+~My Mom~+~

Thanks for all you've done
I've missed you for so long
I can't believe you're gone
You still live in me
I feel you in the wind
You guide me constantly

I've never knew what it was to be alone, no
Cause you were always there for me
You were always there waiting
And ill come home and I miss your face so
Smiling down on me
I close my eyes to see

And I know, you're a part of me
And it's your song that sets me free
I sing it while I feel I can't hold on
I sing tonight cause it comforts me

I carry the things that remind me of you
In loving memory of
The one that was so true
Your were as kind as you could be
And even though you're gone
You still mean the world to me

I've never knew what it was to be alone, no
Cause you were always there for me
You were always there waiting
But now I come home and it's not the same, no
It feels empty and alone
I can't believe you're gone

And I know, you're a part of me
And it's your song that sets me free
I sing it while I feel I can't hold on
I sing tonight cause it comforts me

I'm glad he set you free from sorrow
I'll still love you more tomorrow
And you will be here with me still

And what you did you did with feeling
And You always found the meaning
And you always will
And you always will
And you always will

~Why~

~То ще ви надживее все пак~

~blue dotted line~

~ my speed is not enough ~ my time is counted ~ how I need your electrical touch ~

~Doubt~

~can I fooling myself~

~Death~not mine~

~but I wish to be mine~

~Blue Space~Empty~1~

~
Разлистваха се дърветата. Пътеката бе пуста. Тръгнах. Стъпките ми бяха тихи. Усещах пролетта в бавните слънчеви лъчи по лицето ми. Бях сам в гората, любимото ми състояние. Тъкмо пристигнал и търсех водата, както винаги. Оставих другите да се подреждат ,а аз трябваше да си подредя мислите и после да ги пусна по планинския поток, който още не бях открил. Неусетно бях достигнал хълма ,който виждах отдолу. Спуснах се. Гората се сгъсти. Клоните докосваха вените ми ,когато го видях!
Слънчев бързей по обли камъчета и всяко камъче излъчваше дъга. Тихичък и струен ,точно какъвто бе в мислите ми. Последвах го. Ускори се сърцето ми заедно със стъпките.
Почти се препъвах. Няколко клона се опитаха да ме спрат. Плъзнах се надолу. Паднах и се затъркалях. Оставих се на сипея да ме повлече. Превъртях се няколко пъти и светлината ме блъсна. Синьо вирче със зелени брегове. Слънцето беше вътре. Кривнали вълнички стихнаха под възхитения ми поглед. Това е водата ,която търсех. Свлякох дрехите си за миг и потънах в блесналото синьо.
Открих я. Водата!
Лудувах в безбрежноста на пролетните цветове и после скочих към скалите- топли и сиви. Прегърнах мъха и се отпуснах. Може би съм заспал и съм сънувал ,докато слънцето е пило от капките по тялото ми, но когато отворих очи срещнах твоите.
Странно, помислих си. Тук няма никой. Това е моето синьо. А ти, стоеше до едно щастливо дърво разперила невярващи очи, сякаш някой е нагазил в твоето синьо.
Коя си ти! Вперила си поглед в мен, като нашественик. Изглеждаше като зелена сянка. В косите ти имаше портокалови лъчи , но ръцете ти вещаеха безпомощност. Сякаш ти бях отнел единственото ,което имаш.
- Хей , коя си ? – повиках.
А ти се смръщи или усмихна, бях далеч за да видя. Загледах те. Бяла и тиха. Слабичко момиче с боси крака и дрехи с неопределим цвят.
- Хей, това твоето вирче ли е? – опитах отново.
Без отговор, но сякаш ми кимна. Гледаше ме. Гол, на слънчевата скала. Завоевател, терорист или случайна птица, сякаш това си помисли за мен.
Стоя безмълвно минути, които преминаха по тялото ми като вечност.
И изчезна. Сякаш само мигнах и те нямаше. Кората на дървото ,което ръката ти бе обхванала изглеждаше толкова самотна.
Отпуснах се отново под издигналите слънчеви лъчи. Те бяха само за мен, но сякаш вече не ги исках. Мислех за Теб. Откъде изникна и къде изчезна? Защо не проговори? Ще те видя ли отново?
Заспал съм. Хладината от мрак ме събуди. Скочих настръхнал. Облякох се и потърсих пътеката обратно. Прие ме и ме отправи към хижата. Храстите и клоните сякаш с удоволствие се отваряха пред натрапника. Чуждото тяло излизаше от гората. А в мислите ми бе само Ти ,чието вирче похитих...
~

~Steady~

~Наверих нещо което го няма~

~Always and evermore~

~няма да кажа на никого~разгъвам тъмнината по стените~вдишвам я и изкопавам гроб~

~imaginary life~

~ Родиха се ~ две желания ~ едното живя кратко ~ другото поиска да го последва ~ не бе лесно да си поемe въздух ~ докато гледаше посечения си брат ~ посегна към кутията с плодове ~ но тя бе празна и само обгорели насекоми потръпваха на дъното и ~ когато вратата прогърмя ~ дъга запълзя по пода и огнено го погълна ~ стаята застана гола и горда ~ както всеки нов ден превзема нощта ~ но То се скри ~ ъгъла му остана тъмен и недокоснат ~~~~~~~~