Thursday, June 26, 2014
~words~
Спусках се по ескалатора и
нямах търпение да изляза, навън, на въздух. Изкуственото цветно и безразборния
шум под стоманеното небе на мол-а ме смачкваха. Затичах се по коридора.
Мъртвите погледи на манекените от витрините се забиваха в петите ми, все
по-бързо. Все по-силно исках да избягам.
“Само миг и ще дишам отново”-
помислих си.
Спринтирах към
изхода. Плъзгащите се врати не повярваха ,че мога да избягам. Не се отвориха, а
аз не можех да спра. Размазах се върху стъклото. Болка и учудване по лицето ми
почти ме спряха. Видях залеза през стъклото. Размахващите се клони над
пешеходната пътека закрещяха и вратите ме пуснаха навън. Спасих се! Дишам!
Чалгата е зад мен!
Така ли е ? Няма
ли да ме срещне пак ? Трябва ли да бягам за да не ме докосва ?
И как да
предугаждам къде е тя, за да не бъда аз там ?
Такива въпроси
могат да родят в глава с цицина на челото. Само тогава ли се замислям, само когато
чалгата ме ритне по носа?
Дните са толкова
забързани и сякаш няма време. Няма време да спра на пешеходната пътека. Няма
време да послушам птиците. Няма време да кажа – Здрасти! Взимам със себе си само това, от което имам
най-много нужда, или поне така си мисля. А какво взимам неусетно като петно от
боя по ризата, като шума от улицата ,който не чувам, или поне така си мисля.
Чалгата е шум.
Този ежедневен шум от глупостите ,които се случват. Тези глупости ,на които ставам свидетел и тези, които правя.
И докато в глупостта все пак има някакъв чар то в невежеството на
чалга-творенията няма. Рекламни пана , закачени по фасадите на смешни сгради ме
приканват да вляза, да чуя чалга, да си купя ,да се облека в чалга!
Да ги търпя ли
или да избягам, или да се опитам да ги променя. Мога ли?
Мога ли да ти
кажа – Истината! Да си позволя ли да Ти кажа, колко зле изглеждаш в шутовската
си усмивка сега!
Истината за чалгата е , че е направена за да
те прави чалга. Да бъдеш част от нея. Да те погълне ,както те поглъщаше “Слузта” от едноименния филм на ужаси. Всъщност Ти и Аз ,
започнахме да се давим в нея точно ,когато гледахме този филм, на отвратително
качество в сгорещена лятна стая преди да се зазори. И точно тази зора бе зората
на чалгата. Изгрева на бедността на мислите. Веднага щом отхвърлихме истинските
си желания и посегнахме към лесните, чалгата се настани наблизо. Да, тя просто
е по близо от всичко.
Представи си
сега, че най-великото нещо ,което можеш да постигнеш в живота си е да седнеш на
един стол и да погледаш една картина. Красива, вълнуваща ,вдъхновена картина
рисувана от художник ,който не познаваш. Да се вглъбиш и потънеш в цветовете.
Да настръхнеш от вятъра ,да усетиш очите ,които са виждали, пръстите които са
докосвали, желанието по върха на четката. И тази картина ти не можеш да я
занесеш у дома. Няма начин да станеш, да я сгънеш на руло и да я прибереш в
раницата си, защото е залепена за небето и колкото и да се повдигаш на пръсти
няма да я достигнеш. Можеш само да се опиташ да се въздигнеш с нея ,можеш да
успееш. И когато се усетиш част от нещо истински красиво, бил си близо до
изкуството!
А иначе си близо
до ежедневието, нали ! Неизбежно е и е безутешно, но само ако не познаваш поне
една частица изкуство. Тогава анти-то на
чалгата не може да те направи част от себе си.
Не може да те
грабне на промоция! Хм , но бъди сигурен
,че ако не може да те купи евтино ще наддава за теб, защото чалгата иска
всички. Всички в едно размахващо се цяло. Чалгата иска индивидуалността ти.
Това е анти-то на чалгата, тя те прави част от масата. Тълпата ,която лесно се
направлява. Тълпата ,която купува и гласува.
Улицата ,по която
вървях всяка сутрин. Наблюдавах я.
С бира и чалга
пред клек-шопа на ъгъла се събужда тя. Да, там е тълпата. Мъж подпира коляно,
сгърбва се и дръпва подадената му студена бутилка, която изгълтва на един дъх.
И докато му липсва дъх забравя всичко ,което го гнети. Така правят и всички
останали на опашката. Те вече са там ,където не са, а точно там е чалгата.
Предлага им анти-то на тяхната собствена личност. “Обезличи се” – пише на всяка бутилка бира рано сутрин , с невидими червени букви
разбира се.
Една сутрин някой
изпусна бутилката. Счупи се. Изпръска всички наоколо и мен също. Върнах се у
дома за да се преобличам. Не исках да събирам мухите цял ден. Не исках да
минавам повече оттам. Не минавам повече оттам. Избрах си друга уличка. Не е
асфалтирана, паважа е крив и често се спъвам. Дърветата са ниски и листата
брулят лицето ми, но минавам по нея. Чалгата не е там!
Чалгата е лесна.
Лесно е да кажеш – Не, на това ,което не можеш да достигнеш, без дори да си се
опитал. Чалгата е анти-то вътре в теб, което спи , докато мислиш. Събужда се от
безпомощността на дните. Угнетената тълпа е лесна за поглъщане, затова чалгата
иска да ни държи в едно множество – неразличимо и еднакво, лесно за
манипулиране. Затова е и анти-изкуство. Чалгата принизява и мрази изкуството.
Истинското
изкуство ,ако можеш да го достигнеш прави точно обратното. Кара те да се
чустваш значим и те обединява с
идеали ,към които да се стремиш. Прави
го с обич и добрина и ти дава свободата да търсиш своя личен път. И не е лесно, защото истинският път е трудният.
Subscribe to:
Posts (Atom)