~quietly~

~бе тъмно по ъглите на разбуждащата се стая...опипах сенките~лекичко за да не изчезнат~...и излязох...~поглъщах бързо сменящите се линии със скоростта на плъзналия изгрев зад гърба ми...но светлината му ме настигна~спрях~вдишах от планината...тук няма ъгли...~тихо е в нея~

~Death~

~..If we suddenly fall should I scream out
Or keep very quiet and cling to my mouth..~



~..I love the quiet of the night time
When the sun has drowned in a deathly sea
I can feel my heart beating as I speak from
The sense of time catching up with me
The sky set out like a pathway
But who decides which route we take?
As people drift into a dream world
I close my eyes as my hands shake
And when I see a new day
Whose driving the same way
I picture my own grave
This fear's got a hold on me..~



~..Floating neither up or down I wonder when I hit the ground
Will the earth beneath my body shake and cast your sleeping hearts awake?
Could it tremble stars from moonlit skies
Could it drag a tear from your cold eyes..~

~waiting 4 a word~

~~~in this~~~ Blue October ~~~

~blue waves~

~blue waves in my mind ~ as a luminous neon tooth ripped in the morning ~ what can I do ~ just to strip away with the waters ~

~Sweet tides~0~low tide~2x2~

~май сбърках~пак~~

~2 d 1st crack ~ OMM ~

~Събудих се ~ и в тъмнината ~ мислих за малкото черно скокливо пиле ~ колко трудно се снима то ~ докато подскача покрай дърветата и бързо отлита ~ и ако по снимката нещо е останало ще e щастиe ~()~ (или тъга, но не месо)...
отворих стран(н)ици ~ и разбрах ,че иска тя повече да не гори пръстите ми...иска да отиде там ~ в първата пукнатина ~~~

~in the dark of night~

~~~Those small hours
I drift away
When I'm with you ~~~

~9.10~ HBM

U R somewhere ~ far away ~ but I can feel U near ~ this eve I was near to your things ~ I'm carrying the flowers ~ they are not so good since you are gone ~ but they are still alive ~ as I am ~ ...far away 2 ~~~:)~

~afterBurner~

~минаха три от пожара на покрива~и може и да пообъркам нещо~и все пак искам да го опиша~нервен слънчев ден~в който потта струи като въпроси по време на кучешка разходка~дебелия и старицата са ми компания~дебелия диша тежко~минерална вата тежи във въздуха~халето е тъмно~сякаш всеки момент ще изскочат Power Rangers и ще ни покажат кой е лошия~превеждам на старицата от Марсиански~Дебелия говори само този език~той гледа криво~казва истини~може би защото пикочния мехур на старицата е препълнен~тя стиска бузи и процежда слюнка през зъбите си в неодобрение~иде ми да и пална ракета носител в задника~...проскубаната старица извади портфейла си и показа снимка на дъщеря си~похвали се~че я е надживяла и пази всичките и органи в буркани~това ме вбеси~грешно преведох на Дебелия че старицата иска да му го засмуче веднага~той се хвана за~~~колана~~~прегърна облясъка от близката стълба~залюля се и се строполи~старицата помисли~че колабира и му хвърли сламка~гъзльото я сграбчи и си взе въздух~силите му се утроиха и се покатери по стълбата~сбръчканото същество го последва~няма как~последвах ги на покрива~всяка стъпка на дебелия кънтеше като от отвъдното~но той стигна края~а тя го преследваше~със щръкнал език~инстинктивно той я сграбчи~вдигна я и запуши с нея вентилационния отвор~но за кратко~мършавото и тяло бързо потъна в тръбите~докато тя крещеше~искам бъбрека ти~дебелако~марсианецa бе на края на пътя си~oсъзна~че трябва да се дематериализира~изпусна азота от себе си~и графитизира~гледах ги безразлично~той бе ракета за тенис а тя топки~хиляди топки~той и би сервиса~а тя падна в мрежата~но мрежата бе от злато~и носеше инициали BB~
изключих екрана~невероятно~но на този свят не съществува живот~хаха~а толкова вярвах в това~да търся ли друга планета?~~~